Как да научим детето да разбира математиката?
Трудностите в обучението по математика или невъзможността за учене представляват обобщено наименование за разнообразни предизвикателства. Те не са свързани с интелигентността или липсата на мотивация. Децата с тези затруднения не са мързеливи или глупави – напротив, повечето са също толкова умни, колкото и техните връстници. Разликата се крие в начина, по който мозъкът им обработва информация, тъй като неговите връзки функционират по-различно.
Просто казано, децата и възрастните с подобни затруднения възприемат, чуват или разбират света около себе си по различен начин. Това може да доведе до проблеми при усвояването на нова информация или умения, както и при тяхното прилагане. Най-честите видове обучителни затруднения са свързани с трудности в четенето, писането, математиката, слушането, говоренето и разсъждаването.
Има няколко варианта на трудности, които детето изпитва при изучаването на математиката. Трудностите могат да бъдат самостоятелни или да се появят в комплекс с други подобни проблеми. Това са:
- липса на умения за смятане, детето не познава числата; невъзможност за разбиране на смисъла на задачата;
- научаване само на шаблонно решение и при най-малката промяна в условията на задачата ученикът се губи;
- неразбиране на писмена информация,
- детето възприема правилата или упражненията само по слух;
- липса на визуална представа, невъзможност да си представи нещо, да направи схема или графика;
- твърде кратък период на внимание.
Разбирането защо точно детето изпитва затруднения значително ще улесни задачата да му се помогне.
Математическа тревожност
Този термин се отнася до склонността на ученика да изпитва негативни емоции в ситуация, в която е необходимо да прибегне до математиката. Понякога тя дори е придружена от физическо неразположение: сърцебиене, сърбеж по кожата, студена пот, треска, стомашно разстройство.
Освен това детето изпитва сериозно безпокойство и пристъпи на паника. Причините за математическото безпокойство са следните: твърде сложни математически понятия; неправилни методи на преподаване; “лявохемисферно” развитие на детето.
Проблемът за математическото безпокойство е разгледан в края на XX век от учените педагози Рей Хембри, Сюзън Шодал и Клиън Дайърс.
Какво да правим? Развиване на абстрактното мислене
Малките деца мислят предимно конкретно, съсредоточавайки се върху това, което могат да видят, докоснат или което се случва в момента. Ако скриете играчка от погледа им, те смятат, че тя изчезва и губят интерес. Този начин на възприемане се нарича “конкретно мислене”.
Конкретното мислене ни съпътства през целия живот. Дори като възрастни често предпочитаме да видим нагледно как се сглобява новият ни шкаф или да пробваме шапката, преди да я купим, вместо да си представяме как би изглеждала върху нас.
С напредването на възрастта обаче детето започва да развива способността си да разсъждава над ситуации, без да се налага да ги вижда или докосва. Това е началото на „абстрактното мислене“. Детето започва да мисли за идеи и понятия, които не са свързани директно с настоящия момент. Този тип мислене е основа за логическото разсъждение, решаването на проблеми, планирането и организирането.
Учителите още в началните класове работят активно, за да стимулират развитието на абстрактното мислене. Например, вместо да смята с помощта на пръчици, детето започва да изписва числата в тетрадката си. Постепенно то се учи да решава задачи, да работи с теории и да прави логически заключения.
Развитието от конкретно към абстрактно мислене следва една и съща последователност при всички деца, но скоростта може да е различна.
Как да насърчим абстрактното мислене
- Използвайте помощни материали. Кубчета, фигурки и други предмети помагат на децата с конкретно мислене да разбират и усвояват нови знания.
- Започвайте с конкретни примери. Винаги обяснявайте нова концепция, като използвате примери от ежедневието на децата, а след това преминете към по-абстрактни обяснения.
- Давайте множество примери. За да преминат от частното към общото, децата с конкретно мислене имат нужда от няколко ясни примера. Например, когато говорите за летенето, не се ограничавайте само със самолетите – включете и птици, листа, балони и други.
- Работете с категории. Насърчавайте децата да мислят в категории и да смесват елементи от различни групи. Например, обяснете как пчелите и пеперудите са в една категория, защото летят, но пчелите и осите могат да бъдат заедно, защото жилят.
- Задавайте хипотетични въпроси. Въпроси като „Какво би станало, ако…?“ развиват способността на децата да мислят абстрактно. Разигравайте роли и ситуации.
- Търсете прилики и разлики. Например, обсъждайте по какво самолетите и птиците си приличат и по какво се различават или каква е връзката между стол, легло и маса.
- Използвайте визуални материали. Постери, схеми и картинки могат да улеснят разбирането на логическите връзки и последователности.
- Насърчавайте въображението. Провокирайте децата да мислят за бъдещето – как го виждат, какво ще се случи.
С постоянство и подходящи стимули всяко дете може да развие способността си за абстрактно мислене.