Представяне на изобразителното изкуство като стимул на въображението при децата от предучилищна възраст
При децата от предучилищна възраст нуждата от опознаване на света е много значима. Децата трябва да се учат на начините да практикуват дейност само когато детето ги овладее и ще се чувства свободно и независимо в своите творчески изяви.
В предучилищната образователна институция изобразителната дейност активизира познавателния опит, обогатява зрително-образните представи на децата, стимулира самостоятелността и инициативността, създава условия за развитието на творческите изяви и на въображението.
При предучилищното образование и възпитание се оформят онези особености на личността, които позволяват да се възприемат и да се съпреживяват художествените ценности, както и да се се формират художествено – изобразителните способности.
Аргументите в полза на творческото възпитание могат да бъдат обобщени в няколко равнища
1 равнище: креативността играе важна роля в живота и на отделния човек, и на обществото като цяло;
2 равнище: творческото възпитание се налага поради ранното начало на репродуктивното обучение;
3 равнище: един от основните фактори за развитие на творческия потенциал е обкръжаващат а среда;
4 равнище: възпитанието в творчество ще бъде най- резултатно през сензитивния период за развитие на креативността;
5 равнище: показва отговорността на обществените образователни институции за развитието на творческия потенциал на децата.
Стадии в развитието на детските рисунки
1. Стадий на драсканиците – детето изразява радостта си от движението на молива и следите, които той оставя върху хартията.
2. Етап на инструменталното рисуване – той се достига на около пет годишна възраст. Характеризира се с предварителен план. Всеки образ съдържа характерни белези, близки до оригинала.
Особености на този етап се състоят в : изобразяване от детето на това, което вижда; увеличени фигури; пропускане на части от фигури; опити за представяне на история на листа; наличие на символни елементи; подбор на цветове; щриховане на фигури; затворени картини
Подбирането на цветовете разкрива емоционалното богатство и индивидуалността.
Повечето възрастни изпитват притеснения, ако детето използва прекалено тъмни цветове. Различните багри обаче имат и положителни, и отрицателни характеристики – например черното се свързва с тревога, депресия, нещастие, песимизъм, забрани и потиснато развитие. Но то носи и положителните способност за самовглъбяване, разумност и т.н.
Жълтото подсказва будност, търсене на социални контакти, радост и щастие, но и неспокойствие, мнителност, противоречия. Колкото повече цветове ползва детето, толкова е по-богат емоционалният му свят. Цветовете трябва да се тълкуват в комбинация с големината на фигурите, с разположението им, с личната история на детето, семейните взаимоотношения и т.н.
Обикновено най-големите фигури са на хората, които са най-значими за хлапето – най-често майката. Ако рисува себе си твърде малко, това говори за ниска самооценка. Има значение и къде се намира фигурата, като обикновено лявата част на листа се приема за миналото, центърът – за настоящето, дясната половина – проекция в бъдещето. Фигура, която заема целия лист, може да говори за желание да се доминира.