Как да мотивираме детето и тинейджъра? Съвети за родители.
Въпросите за мотивацията на детето и тийнеджъра вълнуват всеки родител. Как да го убедя да бъде по-отговорен? Как да променя безразличието му и да предизвикам у него/нея интерес към училището и ученето? Как да го провокирам да стане амбициозен човек? Със сигурност отговорите на тези питания са изключително ценни за тези от вас, които неведнъж са се чувствали безпомощни и обезкуражени от категоричното „Не мога, твърде трудно е, няма значение, не ми пука!”, изречено от собственото дете.
А „Не ми пука” всъщност е неговата вълшебна фраза за защита: премахва напрежението, като по този начин го овластява да контролира ситуацията. Фразата му дава възможности и спокойствие, когато се ядосва на позицията си в живота. Използва я като транквилант. „Не ми пука” му помага да се справи с гнева. Страх от провал? – Не ми пука. Трудно е да се направи? – Не ми пука. По този начин се отхвърля всичко. „Не ми пука“ е пасивно-агресивно поведение.
Веднъж осъзнали, че детето е мотивирано да не прави нищо, ще разберете, че то всъщност влага много енергия в това „нищо”. Изтощава се да ви се противопоставя, да бяга от вас, да се оплаква.
Според психолога Джеймс Леман е трудно да накарате със сила детето да направи каквото и да било. Нека бъдем честни: „Може да дадете на коня вода, но не можете да го накарате да пие от нея”. Погледнато от тази позиция, децата не могат да бъдат накарани да пият, но могат да бъдат провокирани да ожаднеят.
Леман предлага 9 начина да достигнете до незаинтересованото дете или тийнейджър:
- Вгледайте се в детето си, преценете какви неща могат да се използват като награда. Набележете какво харесва и обича в момента. Не му вярвайте – то ще каже, че не му пука за нищо. Наблюдавайте поведението му и действията, които извършва – ако гледа много телевизия, играе на компютъра, обича видео игри или чат, ще разберете какво харесва. Запитайте се: обича ли да ходи на кино? Обича ли риболова? Обича ли да се разхожда? Направете описание на нещата, които харесва, и ги запишете на лист хартия. Помнете, че отказът на детето е неговият начин да контролира.
- Не бива да забравяме, че има разлика между това да бъдеш мотивиран да не правиш нищо и да бъдеш напълно изолиран. Ако дететето не иска да излиза от стаята си без значение какво ще му вземете и ако продължава да се изолира и затваря, трябва да потърсите професионална помощ.
- Леман счита, че е необходимо да държите немотивираното си дете отговорно. Проверете, че всичко е заслужено. Ежедневието му трябва да бъде организирано ден за ден. То трябва да заслужи видеоигрите всеки ден, а как ще го направи – като изпълнява домашните и домакинските си задължения. Трябва да спечели телефона си днес, а утре да трябва да го заслужи наново.
- Проведете разговор в посока на това какво иска детето. Когато времето е подходящо, обсъдете с него какво би искало да има някой ден. Опитайте да провокирате различни идеи, за да го накарате да мисли как може да постигне това, което иска в живота. Седнете с детето и кажете: „Какво би искал/а да направиш и да постигнеш? Какво би ти доставило удоволствие ?” Опитайте се да го провокирате към това, което харесва, защото по-късно може да кажете: „Виж, загрижен/а съм за теб и искам да имаш това, което харесваш, но няма да го получиш, докато не си пишеш домашните. ”
- Не забравяйте – не провеждайте лекция, когато искате да мотивирате детето да прави нещо! Вместо това му помогнете да види, че изпълнението на отговорностите е в негов интерес, защото се базира на живота, който иска да има.
- Не викайте, не спорете, не молете. Ако крещите, само ще покажете, че сте фрустриран, а това позволява на детето да ви контролира. Истината е: когато хората започнат да повишават тон, значи, че нямат решения и губят контрол. С деца, които не изпълняват, трябва да бъдем спокойни. Убеждаването или молбите не е най-добрата стратегия, когато детето използва прикриването като средство в отношенията.
- „Има значение за мен. “ Необходимо е родителите да казват на децата, че това, което правят, има значение за тях. Може да споделите: „ Това има значение за мен. Грижа ме е за теб и искам да си добре. Не мога да те накарам да го направиш и няма да те пришпорвам, но има значение за мен и те обичам. ” Не приемайте, че поведението на детето е отнесено лично към вас. Не е така. В действителност, това е цялостна стратегия за справяне със стреса на живота. Концепцията „Има значение за мен” помага, защото отношенията могат да се мотивират, но детето е отделна от вас личност. Реакциите му не са насочени само към вас. Това е неговият опит за оцеляване, тренировка за живота.
- Спрете да изпълнявате задачите вместо детето. „ Заучена безпомощност ” е, когато хората знаят, че ако не изпълнят нещо, има кой да го направи вместо тях. А това е много негативен модел. Когато децата и тийнейджърите използват родителите си, за да бъде свършено нещо, което всъщност е тяхна отговорност, те не се научават на независимост. В семействата, където се наблюдава този модел, ще откриете, че децата са зависими от ранна възраст и по всяка вероятност ще се превърнат в личности, зависими от другите, и като възрастни.
- Важно е да прекратите изпълняването на задълженията вместо детето си. Не пишете домашното – нека той/тя го направи. Може да се помогне, ако е наложително, но не поемайте неговите задължения и не му отнемайте отговорностите. Едно от важните неща за подрастващите е да се научат на независимост, а това се постига, когато им се делегират отговорности.
Научете се как да бъдете треньор – често треньорите са признати авторитети от децата. Тяхната работа е да развият уменията им. Добрият треньор няма да каже: „ Ти си страхотен, ти си най-добрият, ти си звездата!” Вместо това ще накара атлетите да гледат напред, като изведе на преден план техните специфични и уникални умения: „Добър кош! Позиционира ръцете си по-добре от предишния път. Продължавай. ” Родителите трябва да научат повече от „треньорския” стил на възпитание. Винаги карайте детето да гледа напред, акцентирайки върху прогреса, вместо върху това колко е добро или какво е, когато не е положило особено усилия. Децата виждат добре лицемерието и лъжливите ласкателства също като възрастните и обикновено това има негативни последици.
Поставете крайни срокове и използвайте модел. Кажете на детето ясно, когато има домашно или задача, след колко време трябва да бъде готово. Важно е децата да имат структура и разписание, по което да се движат. „Свърши домакинската работа от 15:00 до 16:00 часа, а след това ще имаш свободно време до вечеря и можеш да правиш каквото искаш. ” Има и друг начин за мотивиране: „Свърши тази работа за X време и ще отидем при братовчед ти в събота” или „ Ще те заведа на кино този уикенд. ” Запомнете, че не всичко, което детето харесва, струва пари и може да бъде купено!
Незаинтересоваността на детето е средството му за контрол. Незаинтересоваността го спасява от това да се тревожи, от страха от провал или от трудността на сблъсъка с отговорностите в живота. На безотговорното и незаинтересовано дете не му се налага да се състезава с останалите деца, то не трябва да оправдава очакванията на другите. То знае, че веднъж започнало да се справя, хората повишават критериите и изисванията към него. Децата усещат това доста добре и понякога не разполагат с успешна защита. Често ставаме свидетели как при небалансирано завишаване на очакванията на възрастните към децата, те се провалят.
Нелеката задача на родителя е да помогне на детето си да се срещне с отговорностите въпреки страха, гнева и апатията. Трудна мисия, но по пътя към това изпитание вие заедно – родител и дете, израствате като личности. А това вече е въпрос на житейски смисъл.
Как да мотивираме детето? Съвети за родители.
Редовно показване на интерес
✔ Проявявайте интерес към ежедневието на детето си в училище, към неговите трудности и успехи.
✔ Можете да направите това, напр. като показвате и обяснявате домашните работи, оставяте детето да Ви разказва за деня си в училище, изслушвате го внимателно, изразявате разбиране за ситуацията му, реагирате в случай на проблеми. Позволете на детето си да Ви обясни защо не обича да прави определени домашни, защо се “страхува” от даден предмет, защо не се разбира със съученик или с учителя (в момента).
Насърчаване на разговори
✔ Позволете на детето си да почувства, че като родители го подкрепяте, дори ако не се справя добре с нещо или получи лоша оценка. Насърчавайте детето си да говори за трудните ситуации в училище, за да потърсите заедно решения.
✔ Похвали към детето
✔ Похвалете детето си първо за усилията по даден предмет и едва след това за резултата, напр. за оценката (без да преувеличавате).
✔ Похвалата може да бъде: “Хубаво е, че вече си си написал домашното, въпреки че в момента математиката не ти харесва много.” или „Почеркът ти показва, колко много усилия си вложил в писането.”
✔ Похвалата може да бъде изразена с думи, но също и с усмивка, одобрително кимване, прегръдка.
✔ Моля, не хвалeте детето си с последващо ограничение, като например: “3-ката в диктовката е явно подобрение, но с повече усилия би било възможно да се получи и 2-ка.”
✔ Помислете внимателно кога и как използвате наградите като признание за постижение. В сила е: Да направите нещо заедно е по-ценно от сладкишите или паричните подаръци.
✔ По-лесно е да въздействате на детето си чрез похвала, отколкото чрез забележка или наказание. Похвалата окуражава и укрепва детето Ви.
Приемане на силни и слаби страни
Всяко дете има свой собствен темп на учене. Очаквайки твърде много, Вие претоварвате детето си, напр. с въпроса “Още ли не можеш да кажеш стихотворението?“. Не очаквайте от детето си повече, отколкото то може да постигне.
Бъдете внимателни с изречения като “Вземете се в ръце” или “Трябва да научите повече, другите също го правят!“. Така създавате натиск върху детето си. Чрез внимание и доверие дайте на детето си стимул да продължи да се старае: “Сигурен съм, че ще се справиш.”
Опитайте се също така да посочвате на детето си малки успехи, които то е постигнало със собствени усилия: “Виж само, колко далеч сте стигнали.”
Насърчаване на детето да се занимава с подходящи за възрастта му дейности в свободното време
✔ Това включва двигателни упражнения на открито и закрито (напр. игра и движение с приятели, танци), индивидуални или отборни спортове (напр. в свободна група на “поляната” или в клуб), дейности на закрито (напр. моделиране или четене), пеене, създаване на музика, …
✔ Насърчавайте детето си да не се отказва веднага, когато интересът му намалее или възникнат трудности; не го принуждавайте обаче да прави нещо, което не иска в дългосрочен план.
✔ Детето Ви трябва да изпитва удоволствие от дейността и да е уверено в собствените си способности; само тогава може да постигне успех.
✔ Упражняване на самостоятелност на детето
✔ Колкото повече самостоятелност познава детето от ежедневието, толкова по-лесно е да работи самостоятелно в училище.
✔ Възлагайте на детето си напр. малки домакински задачи или задачи за пазаруване още в ранна възраст, за да се научи да поема отговорност и да действа самостоятелно. Похвалете детето си за това, че го прави самостоятелно.
Способността за самостоятелно учене е основна цел на училищното образование днес. Училището използва методи на преподаване, които въвеждат детето Ви в самостоятелно учене по подходящ за възрастта му и постепенен начин. Попитайте учителите на детето си, как се случва това в класа на Вашето дете и как можете да подкрепите тези усилия у дома.
Наблюдавайте, дали детето Ви само забелязва грешките в домашните си. Ако е в състояние да го прави, похвалете го за самостоятелното откриване. Ако не открива грешка, насърчете детето си да погледне отново.
Пазете се от заучената безпомощност!
За да получат повече внимание от страна на родителите, децата са склонни да получават това внимание чрез помощта за домашните работи. Забелязва се, че колкото повече родителите помагат при изпълнението на задачите, толкова по-лош е успехът в обучението. Затова насърчавайте детето си да опитва самостоятелно да изпълнява задачи. Като награда и израз на привързаност можете да предложите на детето си съвместна игра или малко начинание, например.
Ако не сте сигурни как да помогнете на детето си с домашната работа, особено ако не сте добри в немския език, попитайте съответния учител. Попитайте какво предложение има той/тя за съответната домашна работа и заедно намерете конкретни възможности, които могат да бъдат изпълними за Вас.
Научете детето да организира времето и задълженията си
Надеждно повтарящите се дейности и ритуали са важни в ежедневието, защото осигуряват структура и по този начин сигурност.
Децата искат рутина, защото тя им се отразяват добре. Това може да бъде: една и съща рутина сутрин преди училище, общо хранене, домашна работа, определено време за (предварително) четене и игра, спортни или музикални уроци, време за молитва и размисъл, семейни дискусии, екскурзии и посещения, общо време за готвене, пазаруване или домакинска работа, лягане в определено време, …
Подкрепяйте детето си да организира дните си.
✔ Създайте “седмичен план” заедно с детето си. В него то записва разписанието и следобедния график, задължителни часове и свободно време. Той предоставя на детето Ви и на Вас общ изглед за всеки ден, включително необходимото време за игра.
✔ Обмислете заедно с детето си, дали е необходимо да направите промени за следващата седмица (следващите 2 или 4 седмици), напр. защото даден предмет изисква по-дълго време за подготовка или да прибавите редовна дейност за свободното време.
✔ Наблюдавайте променените дневни режими за тяхната уместност и ги обсъждайте в семейството.
✔ Насърчавайте детето си да пише домашна работа във възможно най-редовното време. В края на всеки ден накарайте детето си да се увери, че всички домашни работи, необходими за следващия учебен ден, са готови и всички училищни пособия са прибрани. Установените структури и поемането на отговорност за домашната работа и училищните материали дават на детето сигурност и укрепват самочувствието му.
Договаряне на правила и последствия с детето
Вашето дете трябва да е наясно с отговорностите си като ученик и в семейството. Какво може да очаква детето Ви, ако не спазва правилата?
Ориентирането в методите, използвани от учителя за последователно спазване на правилата, наградите или наказанията, също може да бъде полезно.