Математическото мислене включва:

• логическо мислене – мисловен процес, при който се използват ясни и конкретни понятия, като разсъжденията не противоречат на законите на логиката и решенията се вземат въз основа на предварително придобити знания:
• добре развити умения за анализ и синтез, т.е. способност да се правят изводи от общото към частното и от частното към общото;
• умения за мислене и разсъждаване, т.е. способност да се издигат хипотези и да се развиват хипотези;
• способността да се запазват в съзнанието голям брой понятия, включително математически понятия, и да се оперира с тях (което предполага и добра памет);
• абстрактно мислене – процесът на създаване на образни конструкции и опериране с абстрактни понятия (свойства, атрибути, отношения), за разлика от мисленето само с предмети, обекти, които се виждат или за които се чува.

Предимствата на умения за математическо мислене

• е сигурен, че всеки проблем има решение;
• е способен да разложи търсенето на решение на последователни етапи – задачи и подзадачи;
• е готов да възприема грешките не като препятствия и поражение, а като стъпала по пътя към правилното решение.

1. Математическото мислене допринася за успешното учене
   Навикът да се подреждат сложни задачи в прости подзадачи, да се имат предвид и да се оперира с голям брой понятия, да не се страхуваме от трудностите, да търсим взаимовръзки и да вникваме в същността на нещата помага за овладяването на всяка наука и предмет, не само на математиката. Нещо повече, хората, които смятат себе си за хуманитаристи – които са успешни в родните и чуждите си езици, обществените науки, историята – вече притежават основите на математическото мислене, просто не подозират за това.
2. Развива умението за критичен анализ на информацията
   “Математиката не е абстрактна идея, която е далеч от реалния живот. Математиката прониква във всичко около нас и ни позволява да погледнем отвъд разхвърляната и хаотична повърхност на нашия свят и да видим скритите зад нея структури.”Човек, който мисли като “математк”, възприема света около себе си със здравословна доза скептицизъм, умее да различава истината от измислицата, не вярва в “магическата” природа на нещата. С други думи, той няма да се задоволи с фразите “просто така се случи”, “късмет”, “пръст на съдбата” и т.н. Човек, който мисли математически (чети: критично и логично), е много трудно да бъде измамен и така да си навлече неприятности.
3. Помага при вземането на жизненоважни решения
   Математическото мислене обичайно излага решението на проблемите по “рафтове”, на компоненти, етапи, възможни пречки и последствия. Увереността, че проблемите са решими, а грешките – поне поправими, ви позволява да поемете отговорност, да избегнете съмненията и страховете и поне да формулирате ясен план за действие за себе си във всяка ситуация.
4.  “Математическото мислене” помага да се преборим с отлагането
   Прокрастинацията е злощастният навик да се отлага за утре това, което е трябвало да се направи вчера. Но не поради мързел, а защото е страшно: проблемът/задачата е плашеща със своя размер. Често хората, които се класифицират като “хуманитаристи”, оправдават страха и бездействието си пред новото, непознатото и неразбираемото. Това означава, че те могат дори просто по силата на навика да подминат преди решаването на определени видове житейски проблеми.

Разсъждавайки “математически”, човек:

• ще анализира предстоящите трудности и като цяло дори няма да смята задачата за “нерешима”;
• “изчислява” какво може да се направи в настоящата ситуация въз основа на собствения си опит;
• ще определи кои въпроси все още трябва да бъдат изяснени за самия него, какво да изучи, за да се ориентира по-добре в темата;
• ще разпредели решението на етапи и ще определи крайни срокове.

Възможно ли е да се научим на математичкеско мислене?