Гатанки за деца

С мъничко кожухче идва през студена зима,
а когато дойде лято,
се навлича с вакло руно до земята. Агне и овца
 
Тази заран тя е подранила,
чудни мартеници е стъкмила,
че още щом се пукне зората
с тях да накичи децата,
да са румени, засмени,
но и със късмет дарени. Що е то? Баба Марта

Дрипава циганка
и пред царя излиза. Баница

Черна къделя, бяла жица. Що е то?
Биволицата и нейното мляко

От кърпа извадено,
върху листа израснало,
само гроб си направило. Буба

Цял ден спи на бука,
нощем започва да буха.  Бухал

Мъничко, черничко,
царя от постеля вдига. Бълха

Едно е слънцето — добро и светло —
в небесната градина.
Една-единствена като сърцето
е моята родина.
Коя е тя?  България!
 
Лете кротува, зиме лудува. Виелица

Черно малаче, по поле се влачи.  Влак

Черна змия по пътя се влачи. Влак

Черен змей,
Се блъсва в планината
И се врязва в нея с  бясна мощ.
Склон след склон
Зад себе си отмята
И редуват се край него
Ден и нощ, ден и нощ… Влак

Аз съм във всеки, но всеки ме иска.
Няма да те нахраня, но ще нахраня дървото.
Какво съм аз? Вода

Малко момченце със сиво палтенце.
Из двора снове, трошици кълве. Врабчето

Лети, а крила няма. Що е то?  Времето

Без крака, без криле,
без снага, не се вижда,
не се чува, бързо лети,
не се стига. Времето

Ни се яде, ни се пие,
на снага не се носи –
без него нищо няма. Времето

Тука Тонка, там Тонка,
дойде Тонка тумбеста. Вретено.

Стои над реката,
маха и се брадата. Върба

През прозореца затворен
гост дошъл е чудотворен.
През стъклото като влязъл,
никъде не се порязал. Вятър

Голо, голо голаче
на скут седи, та плаче
като клето сираче.
Дочуха го момите,
захвърлиха иглите,
изскочиха сред село
с пъстри китки на чело. Гайда

Що е то? (от Асен Разцветников)
Дран козел през село върви,
хем върви, хем реве. Гайда.
Аз съм инструмент, който всеки може да чуе, но никой не може да види или да докосне. Какво съм аз? Гласът
Една кокошка с дванайсет пилета. Годината

Лете се облича, з
име се съблича. Гората

Мъничко червеничко –
цар от път отбива. Горска ягодка

Кръгъл като грах,
причинява страх,
на леда е брат
и се казва…Град

Има много зъби,
но нищо не яде. Гребен

Дрен дресна, коза вресна,
сам си господ юзда държи. Гръмотевица  (с. Вълчек, обл. Видин)

Цела къща на една греда стои. Гъба

Кон препуска, боже мили,
и над Дунав грива мята,
падна – и така зацвили,
че разтресе се земята. Гърмът

Кои са тези две сестри: едната ражда другата и обратно? Ден и нощ

Расъл Тодор през пости-
тънък, дълъг, без кости,
във вкъщи му краката,
във небето – главата;
тих ветрец ли повее,
безшумно го люлее,
огъва му снагата,
развява му косата;
луд ли вихър задуха,
оскубва му кожуха,
отвява му главата,
разкъсва му месата. Дим

Той излиза от комин
И отива в небосвода син. Дим

Дълъг Димо без кости,
на небето ходи на гости. Димът

Дигнеш го-зелено,
пуснеш го-червено. Диня

Седем братя –
през лятото растат,
 а през зимата се смаляват. Дните от седмицата

Без сладило
подсладява,
без горчило
огорчава,
плач и радост
преобръща,
като тръгне
се не връща. Думата

Наша Мара плет тъкала,
на небето го простряла. Дъгата

Пъстра черга нетъкана нетъкана
на небето е постлана. Дъгата

В буйните коси
на пролетния дъжд
седемцветен гребен
грейна изведнъж. Дъгата

Чакат ме, викат ме,
а когато дойда всички се крият. Дъждът

Чудак! Навън го потърсете
Между небето и земята –
От капки му косата,
А в локвички – нозете. Дъждът

Пролет ни развеселява,
лете ни разхладява,
всяка есен ни гощава. Дървото

Кости нам, а кости троши. Езикът

Червено куче къща пази. Езикът

Хем живее в гората,
хем гората му на главата. Елен

Тя е родена в гората,
точно на връх планината,
всички я обичат
и с играчки я кичат.  Елхата

Кой говори всеки език? Ехото

Живее без тяло,
говори без език,
никой не го вижда,
а всеки го слуша. Ехото

Зелени патрончета
на дъбови клончета. Жълъди

По полето бързо тича,
зеле и моркови обича. Заек

Греят над нас милиони цветя,
милиони цветя с красота несравнима.
Денем увяхват. Цъфтят през нощта.
Денем ги няма. Нощем ги има. 
Звездите (от Георги Струмски)

Железен му езика,                                
желязна му устата.
Започне ли да вика,
събират се децата,
заемат си местата,
нареждат си нещата,
учителят пристига
под мишница със книга. Звънец

Наорило се, натоторило се,
на един крак стои. Зелка (с. Вълчек, обл. Видин)

Шарена тояга през полето бяга. Змия

Дълго въже шарено,
с ръка се не хваща. Змията

Има око, но не вижда? Иглата
Бодлива крава през плет минава,
опашката й отвън остава. Иглата

Мъничко, голичко,
цял свят облича. Иглата

Какво е това, което е твое,
но обикновено го използват другите? Името

От дърво и аз се взимам,
лешникова ядка имам, н
е съм орех, нито лешник,
но пекат ме като грешник.
Печен много ме обичат,
но не знам как ме наричат. Кестен

Ни се купува, ни се продава,
а е благ и сили дава. Сънят

Бяла нива с черно семе,
един я сее, друг я жъне. Книгата

Бяла-бяла лехица
с черна-черна пшеница,
жънем я с очите,
мелим я с главите
и с погача богата
храним си душата. Книгата

Душа няма, ум продава. Книгата

Не е човек, но ти говори
и може умен да те стори. Книгата

 В бяла нива черно семе
 с ръце сеем, а с очи жънем. Книгата

Суха шума – блага дума. Книга

Тя ме води в бездънни простори
и отключва железни врати.
Тя си няма уста, а говори.
Тя си няма крила, а лети.
Книгата
Автор: Георги Струмски

На зелено дръвце
бяла камбанка. Кокиче

Не е изгубила нищо Тодора,
а все дири нещо на двора. Кокошка

Коте – мяка, жаба – вряка,
тя пък – кудкудяка.  Кокошка

Четирима знайни братя,
където да ги пратя,
един без друг не ходят,
на чифтовете се водят,
все тичат, врява вдигат,
а все не се настигат. Колела

Знаят всички земни твари:
не е огън тя, а пари. Коприва

Знаят всички земни твари:
не е огън тя, а пари. Коприва

Боб-бодило,пар-парило,
Край плета ни се родило,
Хванахме го с ръкавиц,
Сготвихме го на чорица. Коприва

Отдолу лопата,
отгоре корито,
а в средата скрито. Костенурката

Мустакат е и обича
 в миши дупки да наднича.   Котарак

Махаш му обвивката,
изяждаш вътрешността
и после изхвърляш вътрешността. Кочан царевица

Рогата опашата,
през деня трева пасе,
а пък вечер мляко донася. Крава

Рибка зелена,
с конец уловена. Краставица

Целия е той зелен,
с големи зъби зареден,
живее в река Нил
и никак не е мил. Крокодил

Затворени в хамбара,
кротуват сто пожара. Кутия кибрит

Не е стопанин,
а пази къщата. Куче

Майката тънее,
а детето дебелее. Къделя и вретено

Като змия се влачи,
като котка дращи. Къпината

Колкото повече суши,
толкова повече се мокри. Кърпа

На мост приличам, мост не съм
На студ дебелея, на топло тънея. Ледена висулка

Малък Сечко във реката
сапун прави от водата.
Баба Марта го събира,
за един ден го изпира. Ледът                        

На стряха плаче
бяло юначе,
че ми го вече
слънце напече.
Ти знаеш много — кажи,
кое етова юначе, що сълзи лее?
То иде зиме тук от небето
и си отива пролет в морето. Ледът

Нито в огън гори,
нито в студ измръзва. Ледът

Майстор Сечко във реката
сапун прави от водата;
баба Марта го събира,
за един ден изпира. Лед

Дрипава майка,
Гиздаво чедо,
Палаво внуче. Лоза, грозде, вино

Лъжица могъща
земята обръща.
Във всяка градина,
тя е слугиня. Лопата

Един овен заклаха,
девет кожи одраха.
Докато го деряха,
очите им ревяха. Лук

Триста кожуха носи,
а през зимата пак измръзва. Лук

В сини-сини висоти
бърза ножица лети.
Тя небето разкроява —
няма майсторка такава.
Всеки, вярвам, я познава.
А познаваш ли я ти?  Лястовица

Черни сливи от Елада,
дето зиме сняг не пада,
 хем соленки, хем не хрускат,
стиснеш ли ги – масло пускат. Маслини

Кое е това, което може да обиколи света,
без да мърда от мястото си? Марката

Овчар по сини ливади ходи
и безброй овце води. Месец и зведи

Свещи горят по полето
на открито под небето,
вятър духа не гаси ги,
слънце грее не топи ги.
Вятър вее – не гаси ги. Минзухари

Бяло, бяло като сняг,
яде се, не е сняг,
пие се а не е вода. Мляко

Малка пръчица игрива,
бяга и следа остава,
но все по-малка става. Молив

Хем чертае, хем рисува,
а от гумата в училище
той много се страхува. Молив

По бяло поле ходи,
черна диря оставя. Моливът

Момичето оранжево,
косичките му-зелени. Морковът

Сиренце гризкат
и в дупки се кискат.  Мишките

Между два бряга снага протяга,
от тежест не бяга. Мост

Мъдра Баба Сиволана
В пазвата си скри Балкана. Мъглата

Сив воал покри земята
 и изчезнаха полята. Мъглата

Как хвърляте топката, така че да се върне в ръцете ви? Нагоре

Бездънна синя яма.  Небето

Син вир дъно няма. Небето.

Златна, златна пшеница
в синя, синя паница,
паницата некупена,
над земята захлупена.
Питаме се: къде я?
А сме всички под нея.
Небето
(от Асен Разцветников)

Поле емерено,
Овце неброени,
Рогат овчар ги пази. Небе, звезди, месец

Мокро е, няма дъно,
няма край. Небето

Църна квачка пилци сбира,
бела ги разпъжда. Нощта, денят и звездите

Две сестри — карат се, но не се удрят.
Който мине помежду им,
на парчета го правят. Ножицата

От тук бряг, от там бряг
в средата бял сняг. Нощви

Сивчо литна в небесата
и поля с дъждец земята. Облак

Завързана – да ходи напира,
развързана – спира. Обувка

Вързана върви,
твързана стои. Обущата.

От къща до къща отива,
в къща не влиза. Пътеката

Кои две неща никога не може да се ядат за закуска? Обядът и вечерята

Люта змия в кът седи. Огнището

Кое нещо расте с въздух, но умира с вода? Огън

Два юнака, два близнка,
път пътуват, дргаруват,
на всякъде всичко разузнават,
а сами се не познават. Очите

На плета се пери пак
Жив будилник и юнак
Има корона, но не е цар –
На десет съпруги е господар. Петел

Буденик сум,
часовник немам. Петел

Не е човек, а говори. Папагал

Рибар не е, мрежа плете. Паяк                    

Когато всичките плачат, той пее. Попът

Без ръце е,
а да строи умее. Птица

По планината слиза
и в морето влиза. Реката
Автор: Милен и Мариела Кирилови

Дълга Яна,
кривулана,
снага има,
сянка няма. Реката

Крива Мара, права Мара,
ка е крива, да е права,
и бога достига. Реката

Аз съм гръмче, аз съм трънче,
но „царица“ ме наричат,
моми, момци с мен се кичат
и безкрайно ме обичат. Розата

Не е птица, а лети,
не е бръмбар, а бръмчи. Самолет

Иде отдалеч един остър меч.
Небето той разрязва,
когато се показва.  Светкавицата

Ден и нощ стърчи на едно кръстовище.
Има три очи, но не е чудовище. Светофарът

Кое е високо в началото
и малко, когато остарее? Свещта

На камък седи, въшки чука. Сиромах

А коя е тази птица,
тази oперна певица,
дето вие кръшен глас
и я слушаме в захлас? Чучулига ли? Прощавай,
птицата се казва… Славей

Да е лед, не е лед,
да е мед, не е мед,
а е твърдо като лед
и е сладко като мед.    Сладолед

На слънцето прилича
И есента обич,
На есен го отсичат,
Децата го обичат. Слънчоглд

Светлина раздавам всеки ден,
ала никой не поглежда в мен. Слънцето

От едно огнище цял свят се грее. Слънцето

Сутрин светва,
вечер угасва. Слънцето

Баба събуди се рано и рече:
— Внучета мили, елате и вижте —
лумна от изток червено огнище,
питка за всички опече. Слънцето

Двама братя,
денем и нощем се гонят
и не могат да се стигнат. Слънцето и луната

В зелената кожа живея,
но когато узрея
мед и кехлибар има под нея. Смокиня

На студ се Белчо пери, на слънцето трепери. Снегът

От водата се родило,
от водата се бои. Сол

Четири крака има
и пак не може да ходи. Столът

Сивко като писна,
цялата земя стисна. Студът

Снага няма, а се движи,
къде ходиш – все по тебе. Сянката

В ръкавите ръце няма,
уста има, а е няма. Сянка

Напразно цял ден
от нея се крия.
Тя тихо ме следва,
не дава ми мира.
Вода не я мокри,
ни огън гори я.
Затичам ли — тича.
Поспра ли се — спира.
Дори ако кимна
сърдито с глава,
тя също ми кимва. Сянка
 (от Георги Струмски)

Дрисна гъсък на сух песък,
дигна се пара чак до цара. Тамян (с. Вълчек, обл. Видин)

Сиво, свито, с игли набито. Таралеж

Отдоле иде стар старец
на гърбе носи бучато колье. Таралеж

Корен има-без листа,
 шапка носи-без глава е.
Пълзи между ели и брези
 и игли вози този звер,
сив и див. Таралеж

През черно море бяга,
ала все по-малко става.  Тебешир

Без прозорец, без врата,
пълна къща с деца. Тиква

Мотовила вила
над вода се вила,
вода не пила,
трева не пасла,
а педя сланина. Тиква

Какво се пече, а не се яде? Тухлата

Коса има, глава няма. Царевицата, тревата

Златна царица
със свлена косица,
в шума облечена,
от полето довлечена. Царевица

Ти я колиш, тя ти песни пее!  Цигулката

Воденичка на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла. Часовникът

Червени капки,
зелени опашки. Череши

Сутринта е на 4 крака,
 на обяд на 2 крака,
а вечер на 3. Човекът

От човека по-високо,
но от кокошката – по-ниско. Шапката

Червеничко, мъничко,
всекиго от пътя отбива. Ягода

Вар варосано, зид зидосано,
нито дупка, ни прозорче. Яйцето

Кой въпрос никога не получава верен отговор „Да“ ?  Спиш ли?

Кой град е съставен от три женски дрехи?  Триполи

Какво няма да влезе и в най-голямата тенджера? Капакът й

По-лек съм и от перце. но дори и най-силният човек не може да ме задържи за повече от 5 минути. Какво съм аз? Дъхът

Свят без човеци, градове без къщи,
гори без дървета и морета без вода. Географската карта.                                                                                                                     

Може ли човек да не спи цели 30 дни? Може. Спи през нощта

Има ли глава без мозък? Да. Глава лук

Гатанки от Асен Разцветников

Бяла, бяла лехица
с черна, черна пшеница,
жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.

Що е то?

(Книгата)

Расъл Тодор през пости —
тънък, дълъг, без кости,
във къщи му краката,
във небето — главата;
тих ветрец ли повее,
безшумно го люлее,
огъва му снагата,
развява му косата;
луд ли вихър задуха,
оскубва му кожуха,
отвява му главата,
разкъсва му месата.

Що е то?

(Димът)

Търкуланчо от Раздолци
на гръб носи триста колци,
остави го във горица —
дебне като стар пъдарин,
затумкай му ръченица —
скача като млад сватбарин.

Що е то?

(Таралежът)

Роглю няма ушенца,
Роглю няма краченца,
а си ходи в полята,
а си гази в тревата.
На гърба му товарче —
вито-вито самарче,
пресрещни го, детенце,
побутни му рогченце —
ще си влезе в товарчето,
в товарчето, в самарчето.

Що е то?

(Охлювът)

Дълга, дълга Бърборанка
няма кости, нито сянка,
пей и тича пълзешката
през нивята, през полята.
Щом я слънце дълго грее,
тя започва да слабее,
тя започва да се свива
и да става мълчалива.
Но заплиска ли я дъжд,
тя набъбва изведнъж,
тя расте и дебелей,
и лудува, и се смей.

Що е то?

(Реката)

Златна, златна пшеница
в синя, синя паница,
паницата некупена,
над земята захлупена.
Питаме се: къде я?
А сме всички под нея.

Що е то?

(Небето)

Воденичка
на стеничка,
денем нощем не спира,
работа си намира,
чука, трака, отпява —
сто години вървяла,
нито зрънце не смляла.

Що е то?

(Часовникът)

На стряха плаче
бяло юначе,
че ми го вече
слънце напече.
Ти знаеш много — кажи, кое е
това юначе, що сълзи лее?
То иде зиме тук от небето
и си отива пролет в морето.
Помисли!

(Ледът)

Тънка, дълга дългуша
няма корем, ни гуша,
няма ръце, ни крака,
а се влачи ей така!
Погнеш ли я с тояга,
из тревата тя бяга
и сърдито съска,
също като гъска!

Що е то?

(Змията)

Бели, бели главички
със зелени очички,
с тънки, тънки вратлета
и със черни крачета.
Белчо лежи в полята —
те са скрити в земята.
Щом се Белчо подстори
да си иде в морето,
те излизат на двори
и ни радват сърцето.
Кой ги с обич не среща,
кой се тука не сеща,
че на тия момиченца
ний казваме к…….!

С много чудесии
пълен е света —
ето, две фунии
на една греда.
Гредата е, драги деца, жива,
а с фуниите се течност не налива,
че през гърлата им, криви, та и тесни,
преминават само звуци, думи, песни.

Гатанката, вярвам, вече ще решите —
кой от вас не знае, че туй са у….!

Два извора чудни зная
на едно поле на края —
два извора обистрени
под два слога разлистени.
Никой от тях вода не гребе —
денем те оглеждат божето небе,
а пък нощем се покриват в мрака
с два похлупака.
Чудни извори са те —
имаш ги и ти, дете,
помисли си, па речи,
че се казват те о….!
Дива, дива самодива
покрай плета се прикрива,
там се ражда във зелена риза
и цял живот нийде не излиза.
Пазете си краката, другари,
че тя ще ви близне и опари!
Как се казва тая самодива?

к……..!

Всеки от нас има две верни слугини,
без които сам той нито лев не чини.
Вий мислите вече, че туй са очите,
ала ще сгрешите —
слугините, за които се въпрос повдига,
имат по пет дечурлига.
Не бързайте, и туй не стига!
Децата са, значи, десет, но от всички
грамотни са само трички!
Сега вече кажете,
че това са р……!

Ний сме девет момчета,
девет чудни братлета
и едничка сестричка,
кръгла като паричка.
Ний за думи сме неми,
но сме бройци големи,
но сме чудни сметачи —
само дай ни задачи!

Що е то?

Потъркайте си челата
и отвърнете: „ч……!“

Пристигна ни златен гост,
па направи дивен мост.
Прехвърли го над селата,
от край до край на земята,
нашари го с чудна четка —
да пъстрее и да светка.

Що е то?

Кажете ми сега,
не е ли туй д…..!

Кротко седи на земята
една булка мустаката,
па си преде, па шумурка
без къделя и без хурка,
затуй ходи тя, горкана,
във непредена премяна.

Що е то?

Тая булка кротка
се нарича к….!

Търкул, търкул, Белушко,
какво носиш бе, душко?
— Нося яка премяна,
от бял мрамор изляна,
нося в сърце от злато
будилниче крилато.

Що е то?

По златното му сърце