Готовност за учене и адаптация на детето в първи клас
Преходът от предучилищна към начална училищна възраст означава качествено изменение в социализирането на детето и неговото личностно формиране. В съдържателен аспект това изменение засяга характера и функциите на основните дейности на детето, изразено в нова вътрешна, личностна позиция.
Периодът между шестата и седмата година поставя началото на коренна промяна в живота на детето. От този момент нататък започва нов интензивен етап във физическото и интелектуалното му развитие, като същевременно се усъвършенстват вече придобитите навици и се формират нови, по-сложни умения за общуване и поведение. Поради това систематичното обучение на децата започва с постъпването в първи клас.
Закономерно възниква въпросът за разликата между понятията „подготовка за училище” и „готовност за училище”.
Проблемът относно подготовката за училище включва две страни: първата се състои във формиране на обща психологическа готовност на детето за училищно обучение, а втората- в специална подготовка, свързана с овладяване на умения, които ще помогнат на бъдещия първокласник да усвои четенето, писането и смятането. Тези две страни не трябва да се противопоставят помежду си.
Готовността като резултативна страна на подготовката предполага цялостно хармонично развитие на детето. Като личностен феномен тя засяга всички страни на детската личност : интелектуална, физическа, мотивационна, емоционално- волева, социално- нравствена, които в синхрон обезпечават безболезнената адаптация на детето към училищно обучение, към новия начин на живот, свързан с промяната в социалната му позиция.
Към края на предучилищния период се появяват нови черти на социално развитие, които се изразяват в :
- интерес у децата към училище и желание да станат ученици,
- стремеж към разширяване зоната на социалните контакти,
- качествени изменения във формата на общуване на децата с околните,
- стремеж към самоутвърждаване и др.
Проблемът за личностната готовност на детето се определя от като един от решаващите за успешната смяна в социалната позиция на детето. Централно ядро в личностната готовност се явява положителното отношение на детето към училище.
Желанието на детето да постъпи в училище изразява неговата вътрешна позиция, която дава своя отпечатък върху отношението на детето към заобикалящите го хора и общуването с тях, върху неговото поведение.
В структурата на общата готовност се очертават следните компоненти:
- Интелектуална готовност – състои се от взаимосвързани помежду си компоненти на умствено и речево развитие на децата, осъществени в хода на специфичните за предучилищния период дейности. Като компоненти на умствената готовност се включват:
- достатъчен обем знания за обкръжаващия детето свят
- определена степен на мисловна и познавателна дейност
- развитие на елементи на учебна дейност
Единството между придобитите от детето знания за предметите и явленията от заобикалящата го действителност, усвоените елементарни понятия, развитие на познавателните му способности и интереси, степента на познавателна и мисловна дейност, развитието на речта и елементите на учебна дейност създават у детето необходимото ниво на готовност за усвояване на учебния материал в първи клас.
- Мотивационна готовност -необходимо условие за успешното обучение в училище се явява готовността на детето в края на предучилищния период да заеме нова социална позиция. Това предполага формиране у детето на отношение към ученето като сложна и сериозна дейност и отношение към съучениците му като партньори в тази дейност. Именно желанието на децата да станат ученици, да се учат, да заемат нова социална позиция, се определя като мотивационна готовност за училище.
- Емоционално- волева готовност – тя е пряко свързана с мотивационната готовност и дава възможност на детето да регулира чувствата и поведението си в сложни ситуации. Появата на интелектуални, нравствени и естетически чувства в този период е важен показател за емоционалната готовност на децата за училище.
- Социално- нравствена готовност в общата структура на готовността, разглеждайки единството между интелектуалната, мотивационната и емоционално- волевата готовност, закономерно възниква въпросът за спецификата и необходимостта от социално-нравствена готовност на децата за училище. Тя се изразява в достигнатото от детето ниво на развитие на нравственото съзнание и поведение, нравствени чувства и качества, степен на социализация, които му позволяват да приеме новата социална позиция на ученик и да изгради взаимоотношенията си както с възрастните, така и със съучениците си на нравствена основа.
- Физическа готовност – смяната в социалната позиция на детето, новият режим изискват от него значително физическо напрежение. Като компонент в тази готовност се включват доброто състояние на здравето на детето, закаляването му, издръжливостта и работоспособността на организма, високата степен на съпротивляемост срещу заболяванията, развитието на моториката, на дребната мускулатура на китката на ръката, овладяване на културно- хигиенни навици и възпитаване на привички за спазване на правилата на личната хигиена.
Готовността или неготовността на детето за началото на училищното му обучение се определя от нивото на речевото му развитие. Това е свързано с факта, че именно с помощта на речта, устна и писмена, му предстои да усвоява цялата система от знания. Ако устната реч, то вече е овладяло до училище, то писмената тепърва му престои. И колкото по-добре е развита устната реч до постъпването в училище, толкова по-леко ще му бъде с овладяването на четенето, писането и разказвателните предмети.