Приказката като средство за развитие на речта в предучилщна възраст
Със силата си на въздействие, с ценните си качества хубавата приказка е едно незаменимо средство в педагогическата дейност на всеки учител. Възпитателната роля на приказката се корени в нейната жизнена убедителност и емоционално въздействие.
Именно заради ценните си качества приказката се използва при възпитанието на детето от предучилищна възраст и същевременно в много области на изкуството за осъществяването на редица възпитателни задачи. Макар и претърпяла промени през вековете, приказката си остава привлекателна, желана и необходима за съвременното дете. То я слуша и чете с интерес, заживява с мислите и постъпките на героите, вълнува се от магията на неизвестното и загадъчното, в които го потапя приказният свят. Приказката е едно от действените средства на обучението по роден език в предучилищна възраст.
Устната реч не може да се развива пълноценно, ако децата се учат само на разговорен стил. Истинско и пълноценно развитие на тяхната реч може да се постигне само под влияние на художествената реч. Във всекидневната разговорна реч с децата човек не винаги успява да подбере най-сполучливите думи, докато в художественото произведение думите и изразите са подбрани така, че в тяхното единство лесно се постига емоционално и образно въздействие. Такова въздействие художествената реч има дори и тогава, когато детето не е в състояние да разбере напълно съдържанието на подбраните думи.
Това е възможно, защото художествената реч за разлика от разговорната си служи и въздейства с много други средства, освен със съдържанието на думите. В нея имат голямо значение звуковите съчетания, музикалните съзвучия, ритъмът и т.н. Поради това художествената реч винаги има по- силно въздействие върху децата, отколкото разговорната реч. Въздействайки върху емоциите, тя създава условия за повишаване на говорната активност на децата и подбужда към самостоятелно литературно творчество. Затова запознаването с художествената литература е важна задача в системата на обучението по роден език в предучилищна възраст.
Най-застъпени жанрове в този период са: приказки, разкази, стихотворения, гатанки, римушки, пословици, поговорки, скоропоговорки, броилки и др.
С възприемане и осмисляне на приказката, детската реч се развива в лексикално, стилистично и синтактично отношение. Чрез творбата детето слуша живата непресъхваща реч, докосва се до звучността и плавността и. Това активизира не само звуковата артикулация, но и фонематичния слух.
Детето на 5-6 години се проявява като пълноценен слушател и говорител както в кръга на връстниците си, така и сред възрастните. Това е вече предпоставка и необходимо условие за усвояване на изразителната функция на речта. Тя се проявява при предаване на чувства, състояния, настроения и на отношение към съдържанието на прочетеното или разказано художествено произведение (приказката). Чрез него се подчертава емоционалната страна на речевия акт. Тази експресивност на речта най-добре се изразява чрез възприемането и пресъздаването на приказка.
Под въздействието на емоционалното възприемане на приказката и създаденото впечатление от творбата у децата възниква мотив и стремеж да разкажат или споделят онези моменти, които са им направили силно впечатление.
Речта на детето в предучилищна възраст се развива бързо, но за правилното й оформяне е необходимо специално внимание и подготовка. То се включва в активна речева дейност като участва в различни форми на ситуации и игри.
Един от начините за развитие на речевата активност е чрез въздействието на творба с високо художествена стойност, каквато е приказката.
От една страна тя подготвя детето за възприемане на идейно-художествената й стойност, съобразно
детските възможности, а от друга го стимулира и мотивира към речева изява, като възпроизвежда текст чрез преразказ, игра – драматизация, куклен етюд и т.н. Това определя избора на приказките като основно средство за въздействие и изпълнение. Много важно е словесното творчество на детето да намира отклик в друг вид творчество (рисуване, музика, танци).
Не на последно място трябва да се отбележи ролята на педагога, който трябва да се възползва от всеки активен интерес на детето към приказката и да се стреми те да бъдат представени по различен начин (четене и разглеждане на красива книжка с илюстрации, разказване, куклен театър). Така представена една и съща приказка носи в себе си възможността да бъде възприета от различното дете по различен начин.
За какво му служи още приказката? Да си конструира мисловни постройки, да прави съотношения като „аз, другите“, „аз, нещата“, „истинските неща, „измислените неща“. Служи му да определя разстоянията в пространството („далече — близо“) и във времето („някога – сега“, „преди – след“, „вчера – утре“).
Главни цели, които си поставяме за постигане чрез приказките:
- Да се развие устната реч;
- Да се овладява значението на думите;
- Да се разширява основното значение на думите;
- Да се свързват вече научени думите в изречения;
- Да може смислено и граматически правилно детето да изразява своите мисли;
- Да използва адекватни словесни средства и речеви фрази в общуването.
Формите и методите на работа по изграждане на свързана и граматически правилна реч в предучилищна възраст са говорене и слушане, които обединяват речевата дейност с рисуването, пеенето, драматизацията и физическата активност.
При слушането най-значимо място заема формирането на фонематичен слух. Детето трябва да се научи да чува мелодията на езика, да разчленява в потока на речта отделните й единици (звукове, думи, словосъчетания, фрази). При това огромна роля има визуално-слуховата нагледност. Детето възприема много по -лесно и трайно конкретен образ, отколкото обясненията на педагога за произнасяне на даден звук или дума. Езикът в предучилищна възраст се усвоява на базата на речеви образци, поднесени в игрова форма, чрез стихчета, приказки, песни и т.н.
Целите на този процес на овладяване на езика и развитие на речта при детето се постигат чрез специфична образователно – възпитателна система, която е съобразена с изключителните в тази възраст потенциални възможности на детето. За да се активизира речта му, тя трябва да бъде стимулирана и подклаждана с определени средства, а какво по-точно и многообразно средство има от приказката като художествен текст в предучилищната възраст. Така приказката става стимул за развитие на речевата активност и изява на детето, а това е в тясна връзка с творческия усет и стимул за претворяване на художествената творба с помощта на обогатената реч.